Конвентът на Якобинците

Конвентът на Якобинците (т.е. орденът на св. Доминик) в Тулуз се нарежда сред важните и емблематични постройки, разказващи историята на Лангедок от средните векове.

Първата църква на ордена, основан от св. Доминик в Париж се е намирала на едно от многото далечни разклонения от пътя на Сантяго (Saint-Jaques, или на латински Jacobus), откъдето монасите получили и прозвището си „якобинци“.

В началото на 13 в. св. Доминик пристига в Тулуз, където се обосновава с малка група поддръжници. По онова време градът е сред водещите центрове на катарите, които скоро след това ще обявени от Католическата църква за еретици и безжалостно изтребени в Албигойския кръстоносен поход.

Новата общност се придържа към католическата догма и построява на мястото на днешния конвент малка църква. В следващите десетилетия тя бива разширявана и надграждана, като става важна стъпка в развитието на южната френска готика (чиито най-ярък представител в региона е катедралата в Алби). Сред най-забележителните й инженерни решения e „палмата на якобинците“ – голяма колона в средата на абсидата, поддържаща целия околен свод с ветрилообразни ребра.

Конвентът има голям, обширен вътрешен двор (клойстер) със забележителна колонада и на места добре запазени фрески. Сред важните реликви в конвента е гробът на един от водещите теолози на ордена, св. Тома Аквински. След Великата френска революция дейността на ордена на св. Доминик (както и на много други) е забранена, а монасите – прокудени. Църквата е разграбена, а постройката – ползвана за различни военни цели; през 20 в. поетапно е реставрирана и днес е музей.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.