Баньореджо: на ръба на света

Заглавието първоначално беше “село на ръба на света”… ама после, викам си, “ще вземе да го прочете това някой от тамошните и да ми се разсърди” – така де, що пък да е село, а не град? Или поне градче?

Селцето… пардон, градчето… така де, Баньореджо се намира… не, впрочем, не се намира, щото намирането му е достатъчно трудно – почти час лъкатушене с автобус по стръмни, тук-там даже черни пътища от хълм на хълм нейде на север от Орвието (дето пък то самото си е на час влак от Рим). И да не мислите, че автобус има, щом ви скимне? Два на ден ако минат оттам, пак добре. С цялото пътуване от и до Рим си е направо три дена път с камили. Ама там и камили няма. А какво има ли? Чакайте малко.

Но, да кажем, че, все пак, сте намерили Баньореджо. В тоя момент вече местните ви гледат изпод вежди (щото там други освен местните не ходят) и се чудят какво, аджеба, дирят някакви непознати из тяхното село. Пардон, градче. Да проверим по опис:

  • Старинна арка от 1589 г. на папа Сикст V.
  • Малка, но симпатична църква.
  • Истинско чинкуеченто, паркирано на улицата без страх, че някой ще си го хареса.
  • Няколко живописни, стръмни улички.
  • Кучевръз.
  • Котки.
  • Пак котки.

Между тях се намират пръснати още ценни неща за събиране, като: мързелив следобед, дим от печка с дърва, есенни листа, дъх на прясно сготвена паста, ниско слънце и най-накрая крясък от прозореца на една достопочтена матрона към сина й, “Ivo, monta!”

Но само за това ли бие човек път чак до това село (пардон, градче)? За да види как е изглеждала Италия и преди сто години, и преди петстотин – чии го е дирил верно папа Сикст V тука? (Ако забелязахте, дори и да се казва Баньореджо, тук бани няма; или поне вече няма, по времето на Сикст V може и да е имало.)

Да, всичко това само по себе си е напълно достатъчно, за да осмисли трите дена път с камили (дето ги няма). Но истинската причина човек да дойде тук се намира току-извън селото (или както там му викате). Веднага след него. На ръба. На ръба на времето и пространството.

Но това е толкова удивително, че просто си е отделна история.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.