Милион изгрева след края на света

Когато навършиш 5,000 години, животът се променя. Започваш да гледаш по-философски на нещата. Спираш да се вълнуваш от жегата, слънцето, разлива на Нил или кой ще е следващият фараон. И дали изобщо ще е. Когато слънцето милион пъти е изгряло и залязло над теб, времето спира да е мерило и в такова се превръщаш самият ти. Превръщаш се в сфинкс.

Впрочем, годините си имат и недостатък. Никой не го знае откъде е точно, нито кой е. Никой не знае защо е с тяло на лъв и глава на човек. Поради липса на по-добро обяснение приемаме, че лицето е това на фараона, построил и най-близката пирамида – Хефрен. Колкото може да сме прави, толкова можем и да грешим. Сфинксове в Египет много (над 3,000 са били подредени по Алеята на сфинксовете в днешен Луксор), но такива с човешки глави – малко (всичките в Луксор имат животински глави – овнешки, биволски). Ако случайно сме прави, трябва да е създаден ок 2,500 г. пр. Хр., в разцвета на Старото царство.

Сфинксът в Гиза поразява с размерите си – но не защото е голям, а защото не е (ако това е представата на египтяните за пропорциите на лъв, далече са от истината); несъразмерните предни лапи особено си набиват на очи. Статуята е изваяна в меката варовикова скала (по сходна идея набатейците ще дълбаят храмовете си в скалите двадесет и пет века по-късно) и е облицована с тухли в долната част. Облицовката е впечатляващо неравномерна – може би заради по-късни поправки; все пак, оригиналните криви в задната част на тялото са забележително добре изпипани. И макар Наполеон да си е бил (образован) простак, най-вероятно не е виновен за носа на сфинска; редки скици от преди неговото нашествия показват стаутята с вече нащърбен нос.

Около Сфинкса има… всъщност, няма. Няма почти нищо. Празнотата дори някакси му отива. Две неголеми порти го свързват с близкия погребален храм на фараона; малкото оцелели йероглифи не казват нищо конкретно. Площадката е старателно почистена и оградена от натрапчиви туристи. Всеки е волен сам да интерпретира обстановката. Може би така е и по-добре; за сфинкса поне, определено.

Утре слънцето отново ше изгрее над него – за милион и… път.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.