Зав и Дил

Как планинско селце с порутен храм, в който изразът „беден като църковна мишка“ следва да се разбира съвсем буквално, внезапно става заможно и процъфтяващо място? Всичко започнало в деня, когато новоизлюпеният отец Беранже Сониер изкачил пешком петте километра от близкото градче Куйза до Рен льо Шато и поел юздите на обеднялото абатство. Continue reading →

За римляните векове наред Трастевере (букв. „отвъд Тибър“) било малко като „зад Канала“ за софиянците: уж и там гражданите – граждани, ама не съвсем; и така докато един ден в квартала не си построили такава църква, че и римляните от „същинския“ Рим ахнали: появила се „Санта Мария“ от Трастевере.

Continue reading →

Призраци я има, я няма (с тия разни профсъюзи, знаеш ли им работното време?), но Виенското колело определено си заслужава главната буква.

Continue reading →