Кавказкият чар на Тбилиси

Хачапури? Хинкали? Ркацители? Широка усмивка, силен глас, разтворени обятия („Откога те чакаме!“) – това е Тбилиси. А, и пълна маса… и пълни чаши. Без петродоларите на Азербайджан и без руските субсидии на Армения, Грузия – и Тбилиси – напук на времето и пространството крачат уверено в 21 век. Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment

Пролетните цветя на Цюрих

Какво има най-много зимно време в Швейцария? Сняг. А пролетно време? Пак сняг ли? Не. Цветя. Изненадващо за свикналите с планинско-скиорския стереотип за страната, Цюрих разцъфтява по-рано дори от много места у нас. А нима има по-правилно място да се насладим на ранни пролетни цветя от малката, но китна ботаническа градина в сърцето на града? Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment

Приказната мощ на Каркасон

Когато човек говори за средновековие, обикновено се изисква доста фантазия, за да изникнат на равната поляна замъци, кули, рицари, коне…  има едно място обаче, където фантазията може да си почива – защото всичко си е там. И замъкът. И крепостните стени. И катедралата вътре. Цял средновековен град, ширнал се на километри както е бил преди повече от 5 века. Добре дошли в Каркасон. Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment