Зав и Дил

Цистерцианският орден е сред малко познатите католически ордени, но има богата (и на моменти противоречива) история. Води началото си от „радикално“ крило на доминиканския орден, отцепило се през 11 в. с претенцията по-вярно да следва учението на сан Бенедикт. Значителна роля за индоктринизацията на ордена изиграва сан Бернар от Клерво, а той се утвърждава като един от най-стриктните, с високи изисквания за послушание и аскетизъм (само постъпването в ордена е изисквало седем години послушание в негов манастир). Значителна роля в живота на монасите играе трудът, често тежък, а условията в манастирите на ордена са, без много преувеличение, сурови. Това е и вероятната причина братството никога да не достигне популярноста на трите водещи католически ордена – макар в зенита си то да има стотици манастири, пръснати из цяла Европа. Continue reading →

DB Regio е подразделението на Deutsche Bahn, което се занимава с регионални превози – т.е. превози в рамките на една административна област (най-често провинция).

Предвид по-големите разстояния и честите спирания, регионалните влакове пътуват доста по-дълго, отколкото крайградските у нас; 2 часа в едната посока е съвсем нормално нещо. Регионалните влакове се движат с достатъчно удобна честота, като най-често има влак поне веднъж на 2 часа.  За да се избегне излишното спиране, някои от влаковете се отбелязват като Regional Express и пропускат по-близките до отправната точка спирки, които са общи за много влакове по различни направления. Continue reading →

София посреща Освобождението повече като село, отколкото като град, но с трайното настаняване на русите картината започва бързо да се променя. В последните две десетилетия на 19 в. новото строителство на града е доминирано от строгия балтийски архитектурен стил: едно- или двуетажни сгради с добре различима геометрична украса на основните фасадни елементи (рамки около прозорците, широки триъгълници над вратите и пр.). „Балтиката“ застроява целия днешен северозападен център („Раковска, „Дондуков“, „Пиротска“, „Екзарх Йосиф“); времето обаче е взело своя дан (бомбардировките през войната, търсенето на терени за по-високо строителство, соц-безумията…) и до днес са оцелели има-няма десетина сгради в автентичния стил – тук-там по „Пиротска“, някогашният Институт за паметниците на културата на „Дондуков“ и горе-долу това е. Балтийският стил води началото си от архитектурата на северна Русия, където климатът, почвата и строителните техники на 18 и 19 в. налагат своите рамки. С времето обаче той се разпростира неподозирано далеч на юг, от София до Карс в днешна Турция. Continue reading →