Преводачът пред портите на ада

“Топлинни изненади и други малки удоволствия на нощта”, беше нарекъл Моржът една от главите на “Летящия цирк на физиката”. Топлинните изненади иди-дойди, но малките удоволствия на нощта определено си заслужават, когато включват Константин Величков и неговия превод на Данте.

Песен трета започва със знаменития надпис на портите адови, където трикратното повторение е силен художествен инструмент:

Per me si va ne la città dolente,
per me si va ne l’etterno dolore,
per me si va tra la perduta gente.

Стилът на Данте обаче е особен – строфите са групирани по три, като всяка следваща повтаря рима от средата на предишната и въвежда нова: А-Б-А Б-В-Б и т.н. Авторът продължава:

Giustizia mosse il mio alto fattore;
fecemi la divina podestate,
la somma sapienza e ‘l primo amore.

Учудващо, К. Величков е избрал свободен превод и е избягал от репетативната форма на първия тристих – нещо, за което лично той се извинява в бележка под черта.

Видял това обаче, мигар може един преводач да устои на изкушението да върне на текста оригиналната му ритмика? При това, не е трудно да запазим римите на оригинала. На български ще ни бъде по-лесно, ако за италианското “per me” използваме “отвъд” вместо “през”, защото последото изисква и възвратна форма, а сричките са ни кът. В третия стих бихме могли да запазим думата “грях” или нейно пряко производно, но двете едносрични “смут” и “сган” започват с една и съща буква, имат един и същи ритъм и така сгъстяват краските по-ефектно.

Ето какво получаваме, слагайки оригиналният и измененият текст един до друг (промените са дадени с наклонен шрифт):

През мен в града печални се отива
де в мъки вечни стене и скърби
на грешните тълпата нечестива.
Бог мъдри, мощни мене сътвори
ведно със вековечните предмети
бог праведни лиши ме от зари.
Отвъд мен град печални се открива,
Отвъд мен дажe мъката скърби,
Отвъд менсмут и сган тъй нечестива.
Бог мъдри, мощни мене сътвори
ведно със вековечните предмети
бог праведни лиши ме от зари.

Мисля, че К. Величков не би се разсърдил 🙂

И понеже физиката и адът някакси естествено се съчетаха тук, как да пропусна култовия изпитен въпрос към студенти по физика: “Обосновете дали адът е езкотермичен или ендотермичен”. Отговора ще си го намерите в “Гугъл” 🙂

This entry was posted in Това-онова. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.