Седмица преди Великден, навръх Лазаровден, Дил и Лойд Уебър ви канят да съпреживеете Страстите с една от най-красивите, но и най-оспорвани техни интерпретации: Jesus Christ Superstar (“Иисус Христос свръхзвезда”).
Too Much Heaven on Their Minds основната ария на антагониста, с която всъщност произведението започва: мощно, гневно, като чук… или като хеви-метъл. Тексът е накъсан и всъщност лежи трудно върху музиката, което само усложнява живота на преводача (но какво по-приятно от това да можеш наистина да изпееш арията на родния си език?). Синкопираният ритъм обаче позволява повече авторска интерпретация и макар че стандартът, заложен от Carl Anderson във филма на Норман Джуисън от 1973 г. е висок (и рядко надминаван), тук ще видим една интересна скорошна интерпретация в стил чист рок:
ТЕ МИСЛЯТ САМО ЗА НЕБЕТО
Умът ми отрезвя – най-сетне аз добре
разбирам този път къде ще отведе.
Щом отделиш човека от празни митове
ще видиш този път къде ще отведе.
Иисусе! На хората повярва и сам си убеден
в онази сладка дума – Месия бил роден!
И сторено добро ще стъпчат във прахта
защото слагаш себе си над своите дела.
Иисусе чуй, не ми се нрави на мен
туй, което виждам ден подир ден.
Недей забравя, аз съм, аз съм дясната ти ръка.
А те си мислят – що да крия –
че срещнали са нов Месия –
тежко ти, щом научат, че грешат.
Помня как започна всичко тогаз –
човек, не Бог, тогава беше за нас,
и повярвай, възхищавам се все още аз от теб.
Но всяка твоя дума днес
изопачават като ерес –
тежко ти, щом решат, че си лъжец.
Този твой син, Назарет, що прочува се навред?
Дърводелец, не герой да бе станал той.
Маси, столове, врати – щеше да му провърви,
първокласен занаят в целия свят!
Иисусе, мислиш ли за своя народ?
Защо загърби бащиния и род?
Поробени, нима забрави колко ниско ний стоим?
Тълпата ми навява страх,
че лесно дело става грях,
и ще ни смачкат, ако прекалим.
Ако прекалим…
Иисусе, чуй предупреждавам те аз –
животът не е ден за ден, час за час…
Но с тъга в очите виждам – виждам, приближава край…
А учениците ти – слепи,
те мислят само за небето;
бе хубаво, но тръгна зле за нас, все по-зле е, знай…