Четири стени

Четири стени, в прозореца – мъгла
Очите ти ме търсят, викат ме – „ела!“
А аз съм черна врана, полет без следа –
сея нощ, а жъна лунна светлина.
Приказки разказвам, приказки без край –
ала ти ми вярваш… Ала кой го знай
докога ще води пътят ми към Рим –
искам да съм с тебе, искам да летим
вън от тез стени, далеч от таз мъгла!
Всяка нощ сънувам твоето „ела„…

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.