Недей се превръща на спомен…
Когато навънка вали,
по пътя до тебе ще стигна,
понесъл букетче звезди.
Недей се превръща на спомен…
Понякога толкоз боли,
че искаш глава да отвърнеш,
да изтриеш всички следи –
да загърбиш и памет, и помен,
и в топло, уютно “преди”
тело и душа да загърнеш,
пък колкото ще да вали…
Недей ме превръща на спомен.
Аз може да нямам и път,
но… мои са всички простори.
А звездите и днеска са кът.