Недей се превръща на спомен

Недей се превръща на спомен…
Когато навънка вали,
по пътя до тебе ще стигна,
понесъл букетче звезди.

Недей се превръща на спомен…
Понякога толкоз боли,
че искаш глава да отвърнеш,
да изтриеш всички следи –
да загърбиш и памет, и помен,
и в топло, уютно “преди”
тело и душа да загърнеш,
пък колкото ще да вали…

Недей ме превръща на спомен.
Аз може да нямам и път,
но… мои са всички простори.
А звездите и днеска са кът.

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.