Eлегия

Ела със мен на приказна разходка
из сънища, мечти, фантасмагории
и прочие смислено-безсмислени истории,
ненадеждни като обичта на котка,

или като усмивка на чеширски котарак.
Но също тъй реални, доказуеми,
от спомените напластени образувани,
че ти се иска да се връщаш пак и пак

към вечери, щом уморените слънца
към хоризонта запрепускат в надпревара
и лепкав здрач, и облачна отвара
превръщат възрастните начаса в деца.

Луната щом се вдигне горделива,
и пак подхване плетиво – вълни и пяна,
вълшебна рокля, неиздумано-несмяна
за още една глезла-самодива –

иди и виж как стъпките по пясъка
танцувайки, преливат се в река;
без шум, към портите на чудна пещера
огласяни на чайките от крясъка,

за бал! – за бал! – се стягат час по час
чудати, чудни, мудни, най-различни
омразни хем, хем обично-себични
все версии на собственото “аз” –

там, под бадемите, отрупани с кафе,
и за минутка без дори да спират
в душите ни русалките бродират
усмивките от морско кадифе.

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.