Имало едно време… нали така започваха приказките? Имало, значи, едно време едно градче… Градче като всички останали – ни малко, ни голямо, с китен площад в средата, където от едната страна се издигала църковната камбанария, а от другата имало чешма в сянката на два големи дъба.
Един есенен ден – от онези, в които небето е цялото сиво и еднообразно, и в които най-ясно се усеща как денят се свива и става по-кратък – в един такъв ден на пейката под чешмата седеше младеж.
Облечен както и повечето младежи в градчето, със сив панталон, светла риза и далеч не ново сако, трудно бихме го различили от други сходни младежи в други сходни градчета. Ала ето, че на пейката до него внезапно седна възрастен господин…