Четем внимателно “Ад” на Дан Браун… и слухтим за лапсуси (а такива не липсват):
ПРОЛОГ: I pass the Palazzo with its crenelated tower and one-hand clock…
На фасадата на “Палацо векио” няма часовник с една стрелка. Часовник има на кулата, но той е от познатия на всички вид, с 2 стрелки и 12-часов циферблат. Споменатият в книгата часовник всъщност се намира вътре в катедралата “Санта Мария дел фиоре” и няма как да бъде видян от “Пиаца дела синьория”. Описаният вид часовници (една стрелка и циферблат за 24 часа) е често срещана в ранното средновековие, когато изискванията към точността на механичните часовници са били ниски, а потребност от по-прецизно отмерване на времето не е имало. На много места са запазени такива часовници, например, на северната фасада на катедралата в Шартр.
ГЛАВА 7: At the heart of the skyline, a mountainous dome of red tiles rose up, its zenith adorned with a gilt copper ball…
Кълбо наистина има, но не е изработено от мед. Ако беше медно, отдавна щеше да е покрито със зеленикава ръжда (меден окис, патина) – както е, например, покривът на Софийския университет. Кълбото е направено от месинг (сплав от мед и цинк), който много по-добре устоява на окисление и запазва задълго оригиналния си цвят. Месингът обаче е видимо по-светъл (бледожълтеникав), отколкото е медта (светлочервена).
ГЛАВА 54: …by pointing to the sign at the entrance: APPERTURA 1300-1700.
Работото време за посетители на баптисерия (мястото за извършване на кръщенета, който във Флоренция е отделна сграда пред главния вход на катедралата) “Сан Джовани” (св. Йоан) е посочен неправилно. Баптисерият е отворен за посетители както сутрин, така и следобед, всеки ден. Доколкото действието се развива малко след 10 часа сутринта, то в действителност по това време баптисерият би бил пълен с посетители.
ГЛАВА 62: … high-velocity Frecciargento train as it raced northward, cutting a graceful arc across the Tuscan countryside.
Високоскоростните влакове от Флоренция (гара “Санта Мария Новела”) за Венеция (гара “Санта Лучия”) имат само едно трасе – това през Болоня (централната гара). Болоня е главният град на провинция Емилия-Романя, а Флоренция – на Тоскана, следователно, фразата “across the Tuscan countryside” може да се отнася само за прехода от Флоренция до Болоня. Там обаче няма как да се наблюдава “graceful arc across the Tuscan countryside” поради простата причина, че от 78 км железен път Флоренция-Болоня, 73 км са в тунели под земята, а останалите 5 са само в рамките на двете гари (всъщност, изминаването на над 70 км под земя с 250 км/ч е доста сюрреалистично само по себе си, но то е друга тема).
ГЛАВА 83: Standing in the doorway, undetected by pilots, Langdon let the sunlight warm his face.
Действието се развива малко преди залез слънце (веднага след кацането се споменава вечерната молитва, която се произнася по залез). Самолетът е транспортен и няма илюминатори, т.е. единствената възможност слънцето да проникне през пилотската кабина е ако самолетът държи курс на запад-югозапад. Самолетът обаче пътува от Венеция към Истанбул, което е курс изток-югоизток. При заход към летище “Ататюрк” от запад или се ползва писта 05 (запад-изток), или се ползва писта 35 (юг-север); във втория случай заходът се прави над Мраморно море с ляв вираж на 90 градуса (на север). И в двата случая няма как самолетът дори за момент да се окаже обърнат на запад, т.е. слънцето няма как да проникне в пилотската кабина, камо ли зад нея.
P.S. Всъщност романът е отлично развлекателно четиво, както и останалите неща на Браун. Ако сте били във Флоранция, Венеция и Истанбул, удоволствието става тройно.