Без страх посрещай слънчев блик
и зимен вихър нек’ беснее.
След теб остава твоят лик,
че стореното не старее.
Мъже, жени – вси най-подир
напускат тоя тленен мир.
Без страх от сбърчени вежди,
плющящ камшик, тиранин-звяр,
върви към злачни долини –
ти хвърли своя земен товар.
Богати, бедни, паство, клир –
напускат тоя тленен мир.
Без страх от мълнии зловещи,
от гръм и тътен дóйде час:
ни злост, ни завистта човешка
над тебе вече нямат власт –
трапезници в любовен пир
напускат тоя тленен мир.