Мрак. Пустинни шосета. Вятър в моите коси.
Аромат на морето край мене струи.
Натежали клепачи… Къде да спра през нощта?
Край пътя мъждука призрачна светлина…
На вратата – момиче с камбанка в ръка
и докато се питам, рай или ад е това,
дълга свещ тя запали и пред мене пое:
коридори без край, стъпки и гласове…
“Добре дошъл в хотел “Калифорния”,
прекрасно момченце. Прекрасно местенце,
апартаменти и стаи с тераси, балкони
тук ви очакват през всички сезони…”
С душа-самодива, но и с луксозна кола,
и с познати (приятели?) безбройна тълпа
тя танцува, и сластна лятна пот я облива,
иреално с реално без усилие слива…
“Келнер” – извиках – “донесете ми вино!”
“Алкохол не сервираме вече много години” –
той отвърна. И отново сякаш хор гласове
тишината разчупи и гръмогласно поде:
“Добре дошъл в хотел “Калифорния”,
прекрасно момченце. Прекрасно местенце,
безгрижен живот от лято до зима,
а и всеки за всичко алиби си има…”
Огледални тавани, розе-шампанско и лед.
“Жертви сме” – тя прошепна – “на своя обет.”
В господарски покои – пир по време на чума –
звън стоманен кръстосват със стоманена дума…
Към вратата се хвърлих и побягнах навън
без да зная действителност ли е, или сън.
“Кротко,” – рече пазачът – “тука има си ред:
никой жив не минава оттатък живия плет…”