Хотел „Калифорния“ (Ийгълс)

Мрак. Пустинни шосета. Вятър в моите коси.
Аромат на морето край мене струи.
Натежали клепачи… Къде да спра през нощта?
Край пътя мъждука призрачна светлина…
На вратата – момиче с камбанка в ръка
и докато се питам, рай или ад е това,
дълга свещ тя запали и пред мене пое:
коридори без край, стъпки и гласове…

„Добре дошъл в хотел „Калифорния“,
прекрасно момченце. Прекрасно местенце,
апартаменти и стаи с тераси, балкони
тук ви очакват през всички сезони…“

С душа-самодива, но и с луксозна кола,
и с познати (приятели?) безбройна тълпа
тя танцува, и сластна лятна пот я облива,
иреално с реално без усилие слива…
„Келнер“ – извиках – „донесете ми вино!“
„Алкохол не сервираме вече много години“
той отвърна. И отново сякаш хор гласове
тишината разчупи и гръмогласно поде:

„Добре дошъл в хотел „Калифорния“,
прекрасно момченце. Прекрасно местенце,
безгрижен живот от лято до зима,
а и всеки за всичко алиби си има…“

Огледални тавани, розе-шампанско и лед.
„Жертви сме“ – тя прошепна – „на своя обет.“
В господарски покои – пир по време на чума –
звън стоманен кръстосват със стоманена дума…
Към вратата се хвърлих и побягнах навън
без да зная действителност ли е, или сън.
„Кротко,“ – рече пазачът – „тука има си ред:
никой жив не минава оттатък живия плет…“

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.