Пангур Бан (неизв. ирландски монах, 9 в.)

Ний двама с Пангур Бан, котака,
си знаем: работа ни чака;
той цяла нощ ще дебне мишки,
аз цяла нощ ще листя книжки.

Тъй суета загърбил всяка
на словото аз търся знака;
и Пангур, гледам, със старание
напредва в свойто занимание.

Каква наслада по-голяма
от туй да гледаш нази двама:
как всеки в себе си вглъбен,
нощта минава ден след ден.

И скръцне ли мишле тъдява,
то Пангур мигом го улавя;
а аз ловя сред бели листи
все смисъла на чужди мисли.

И поглед вперил зорко в мрака,
пак чака своя миг котака;
а в книгите пък със търпение
аз търся мъдрост и смирение.

Щом сграбчи тя гадинка сива,
ликува котката щастлива;
и моето сърце ликува,
съмнението щом излекува.

Отлита времето, не чака,
и ние с Пангур Бан, котака,
се учим който както може:
той в своя занаят; аз тоже.

Макар наглед меланхоличен,
днес Пангур е ловец отличен;
аз сбирам мъдрост злак по злака
и в светлина превръщам мрака.

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.