Катедралата на Залцбург

Бива ли заможен град от прединдустриалната епоха без голяма и хубава катедрала? А бивали голяма и хубава катедрала от прединдустриалната епоха, която да е не е барокова?

Залцбург е първият град отвъд Алпите, където си проправя път Ренесансът – и затова нищо чудно, че неговият пищен наследник, барокът, тук също среща топъл прием. Богатството на града неизменно идва от солните мини в близките планини, а съвместяването на светска и църковна власт в лицето на принц-архиепископа става благодатна почва за издигането на една голяма, зрелищна катедрала. Тридесетгодишната война между католици и протестанти става повод за проектирането й от, разбира се, италиански архитект и след първата четвърт на 17 в. храмът отваря врати.

Катедралата се издига на централен градски площад, където предишни храмови постройки водят началото си още от основаването на града в началото на 8 в. (останки могат да се видят в криптата). Днешната Domkirche обаче надминава всички предходни по блясъка си, към който, твърди се, младият Моцарт никак не е бил равнодушен век и половина по-късно. Ъгловатият и стръмен купол, напомнящ на ренесансовата Santa Maria del Fiore във Флоренция, кореспондира умело с двете кули над фасадата – а украсата вътре впечатлява с изобилието на стуко и фрески.

Сред най-интересните особености на катедралата е, че тя е тясно свързана с прилежащата резиденция на принц-архиепископа. Толкова тясно, че топла връзка минава направо през втория етаж на църквата, точно под органа над входа й, давайки отлична възможност за дискретно присъствие по всяко време.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.