Призраци я има, я няма (с тия разни профсъюзи, знаеш ли им работното време?), но Виенското колело определено си заслужава главната буква.
Виенското колело е само част от увеселителен комплекс, който (с малко носталгия, която, впрочем, напълно му приляга), би трябвало да наречем лунапарк. Пратерът се намира се на остров, образуван от Дунав и един от неговите канали. Построен е недалеч от центъра на града, за да бъде удобно развлечение на скучаещата виенска буржоазия в края на 19 в. За радост на малки и големи, в него има дузина различни атракциони, от въртележки за най-малките до бързо въртящи се люлки на вериги за най-смелите. Номер едно обаче си остава Riesenrad – толкова впечатляващо, че в българския език всички негови събратя ес наричат простичко “виенско колело”.
Виенското колело е построено в самия край на 19-и век. Интересно е, че към оня момент въпреки своите 75 метра височина то не е било най-голямото на света… но след като две други са демонтирани в САЩ и Великобритания, изведнъж в края на 20-те години Riesenrad се оказва най-голямото виенско колело – тилта, която гордо носи десетилетия наред.
Днес, естествено, основната му ценност е в носталгията и червените кабинки са неин лесно разпознаван символ. За да държи на виенския си стил, то предлага не само шеметни гледки към целия град, но позволява дори да си наемете някоя от кабините за истински шикозен обяд или вечеря – с бели покривки, сервитьори и шампанско. Освен Виена, друга причина да се насладим на колелото е неговата конструкция – през 19 в. първо кованото желязо, а сетне и стоманата правят революция в строителството на свободни конструкции и Riesenrad е отлично запазен екземпляр. Виенското колело почти не е претърпяло промени, ако не броим намаления брой кабинки – веднъж заради безопасност, но също така и за по-добър обзор на пътниците му.
А защо все пак не видяхме призраци ли? Много просто, те са от берлинското колело…
