“Хоешвангау”, заедно с “Нойщванщайн”, са двата замъка над малкото баварско селце Швангау. Никой вече не помни откъде се е появил лебедът в името му, но поне от 12 в. насам местната рицарска фамилия е носила името Швангау. През 19 в. Бавария преживява икономически разцвет, съпроводен от силен интерес към миналото на германските народи. Смесването на история и мит подклаждат търсенето на идентичност и затова не е чудно, че баварският крал Максимилиан II решава да поднови и преустрои запуснатия замък за своя – и на любимите си синове – лятна резиденция.
Интересът към средновековието логично води и до засилен интерес към готиката, която след три века забрава превзема архитектурата на германоезичния свят. Затова не е чудно, че “Хоешвангау” е преустроен в готически стил. Разположен на три етажа, в него доминират множеството рисунки и цели стенописи, излезли от нордическия епос. (За степента на сливане на мит и реалност можем да съдим по един от него, показващ никога несъстояло се посещение на Мартин Лутер в Бавария – принципно невъзможно в останалата вярна на католицизма провинция.) За съжаление, прекрасният му интериор не може да бъде сниман.
Замъкът е бил обитаван без прекъсване почти столетие; в него живее до смъртта си в началото на 20 в. братът на Максимилан II, принц-регентът Лиутполд (формален на следник на властта на трагично загиналия син на Максимилиан II, Лудвих II). Прекарал известно време без надзор, днес замъкът е сред главните атракции по протежението на римската Via Claudia Augusta, известна в северната си част още като Romantische Weg.
