Скалните църкви, издълбани във варовиковите скали на Кападокия предлагат невероятен поглед към монашеския живот отпреди 1,000 години. Скални манастири има и дори и у нас, но тези в Кападокия поразяват с няколко неща. На първо място, внушителният им брой : те са толкова много, че въпреки наличието на цял резерват-музей под открито небе, десетки и даже стотици стоят извън неговата територия без никаква охрана или консервация така, както са били векове наред, достъпни за всеки, имащ времето и желанието да се покатери до тях. Всъщност, (малко страшната) истина е, че никой не знае точно колко са, нито къде са. Така идва и вторият факт: огромната площ, на която са пръснати. В повечето случаи скалните манастири образуват сравнително компактен комплекс (Бългрия, Гърция); тук те се простират километри наред във всички посоки. И накрая трето, а може би всъщност първо по важност е свидетелството, което ни носят за отминалия монашески бит, мировъззрение и най-вече изкуство: в неопазваните, нереставрирани скални килии е пълно с чудни екземпляри на християнската стенопис – някои паднали жертва на иконокластиката, други с като по чудо запазени изцяло фигури. Впрочем, именно следите от иконоборчеството по тях поставят неотговорения въпрос за датировката на тези църковни комплекси – доколкото най-силната вълна на иконоборчество се отнася към 8-9 век, а “официалната” местна история твърди, че църквите са от доста по-късния период на 11-12 в. Дали пък някой няма интерес темата да не се повдига?
[nggallery id=94]