Голите чукари на Синай

Планините са за нас или покрити с гъсти гори, или обсипани със сняг върхари. Пустинята, обратно, винаги е равна и засипана с пясък. Но може ли планина и пустиня да се съберат в едно?

Може, или поне на Синайския полуостров са се опитали. Горещият и сух климат осначава, че растителност няма никъде и никаква. Тектоничната дейност пък е раждала и ражда планини. Резултатът е планина-пустиня: голи каменисти върхове, засипани с тънък слой червениках прах. Независимо високо или ниско си, няма нито растителност, нито вода.

Все пак, дори и толкова негостопремна, Синайската планина си има очарованието. Манастирът “Св. Екатерина” се намира в подножието на Джебел Муса (Мойсеевия връх) – където, казват, пророкът получил Десетте заповеди. Разположен е в дъното на тясна стръмна долина, а нагоре от него тръгват пътеки, познати само на местните бедуини и техните камили. От една страна, слънцето си пече безмилостно; от друга, наличието на вятър помага. Преходът от слънце към сянка е рязък, особено в края на деня; нощите там са студени като на всяка планина. На няколко по-закътани места се срещат тук-там схлупени каменни бараки; дали като заслон за местните, дали като отдавна забравен опит да се предлага нещо на малкото туристи. Камилите са единственият надежден превоз и с тях се измерва всичко – и времето, и скоростта, и дори миналото и бъдещето.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.