През 1309 г. папа Климент V напуска Рим и премества седалището на Католическата църква в Авиньон. По онова време градът е независим и се управлява подобно на останалите папски градове-държави. И докато френският крал Филип IV гледа завистливо от отсрещния бряг на р. Рон, папата подхваща строителството на най-големия готически дворец.
В следващите 70 години папският дворец в Авиньон се превръща и в прекия, и в преносния смисъл крепост на католицизма. Мощни стени и високи кули ограждат територията му, претърпяла множество промени през вековете. И ако днес е необходима доза въображение, за да превърне голите стени в луксозни покои, в архитектурен план дворецът и досега предлага силна (и стилна) доза готика от годините на нейния разцвет. Век и половина преди зрелищния, всепоглъщащ стил на Изабела Кастилска да отбележи едновременно нейния връх и край, готиката на Авиньон (както и на съседна Франция) е сериозно-сдържана: дистанцирана и агностична, тя е късче от небето при нас на земята – което може само да се съзерцава, но не и да се докосва. Все пак, колекцията запазени пластики и стенописи повдигат завесата над малко познания период от живота на католицизма, който мнозина биха счели за “изгнанически”, макар всъщност той да е просто временно смяна на адреса – един вид, докато трае основният ремонт вкъщи.
Годините в Авиньон бележат, не на последно място, и края на силното френско влияние в католицизма. Всеки от седемте авиньонски папи е по произход французин, а през предните три века още поне десетина понтифекси са със същия корен. Когато в края на 1376 г. се завръща обратно в Рим, надали си е представял, че ще остане в историята като последният френски папа.
