Папският град

Рим, разбира се, има правото да се нарича най-пръв папски град, но той съвсем не е единствен в историята на Светия престол: в късното средновековие в продължение на почти век римският папа съвсем не е римски, а… авиньонски.

Авиньон става убежище на папите след като, за пръви и последен път в историята, седалището на епископа на Рим е разграбено в началотона 14 в. Папа Климент V намира убежище край река Рон, на границата с тогавашна Франция (заради което не особено дружелюбният Филип IV ще издигне внушителната си кула на отсрещния бряг).

Общо седмина, все родом от Франция, носят папската тиара в Авиньон, който остава тяхно седалище почти до края на века. За това време и градът бележи съществен напредък – най-видим в огромната, дълга над 4 километра крепостна стена, извисяваща се и до днес почти непокътната. Градското строителство отбелязва възход, както, естествено, и строителството на църкви; Chapelle du miracle, например, носи името си от видение на Дева Мария, случило се по същото време.

Великата френска революция не подминава и Авиньон – храмовете са разграбени, манастирите са опустошени. Когато районът става неотменна част от Франция, стратегическото му значение също отпада. Всяко зло за добро обаче; може би именно превръщането му в заспало провинциално градче е спомогнало историческото му наследство да бъде запазено толкова добре до наши дни.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.