Тайната на абат Сониер

Как планинско селце с порутен храм, в който изразът „беден като църковна мишка“ следва да се разбира съвсем буквално, внезапно става заможно и процъфтяващо място? Всичко започнало в деня, когато новоизлюпеният отец Беранже Сониер изкачил пешком петте километра от близкото градче Куйза до Рен льо Шато и поел юздите на обеднялото абатство.

Самият Беранже съвсем не бил беден – първороден син на заможно семейство от региона, той бил отрано насочен от родителите си към престижна професия с добра перспектива за кариера – тази на свещеник в Католическата църква. За провинциалната буржоазия през 19 в. това си било удобен начин за изкачване по социалната стълбица.

Не след дълго поверената му епархия започнала бързо да се разхубавява. Абатът ремонтирал и обновил селската църква – по начин, впрочем, който едни намират за радикален, а други – за смущаващ. Самият той стегнал и разширил къщата с голям двор на самия край на хълма, където се издига Рен льо Шато, като построил екстраваганта кула и променада; кулата била наречена „Магдала“ (по родното място на библейската Мария), а вилата получила ново име – „Бетания“.

Охолният живот на абата (който на моменти излизал далеч от християнските представи за скромност) обаче оставал незабелязан – или поне непорицан – от вишестоящият клир. И макар абат Сониер така и никога да не се издигнал в църковната йерархия, животът му в малкото заспало селце бил повече от приятен.

Скоростното забогатяване на абата предизвикало редица спекулации, стигащи чак до идеята за открити тайни документи, с които абатът изнудвал католическата църква. Впрочем, истината вероятно е по-прозаична – наследил предприемаческия дух на баща си, Беранже Сониер вероятно получавал повечето си пари като дарения с пощенски запис – срещу отслужване на меса и в помощ на бедната планинска епархия; и макар подобни действия да не са открито забранявани от църквата, размерите, в които ги практикувал абатът, далеч надхвърляли простата нужда и състрадание.

Краят на волния му живот настъпил малко преди Първата световна война, която застаряващият абат не съумял да преживее. Според легендата, той предал голямата тайна на камериерката си, която на свой ред десетилетия по-късно обещала да я сподели с грижещото се за нея американско семейство щом дойде смъртният й час – което, учудващо или очаквано, тя пропуснала да направи.

Богатството и тайната на Беранже Сониер, умело вплетени във фабулата на „алтернативни“ исторически спекулации като „Златото на Рен“ и особено „Светата кръв и свещеният Граал“ (Майкъл Бейджън, Ричард Лей) привличат и до днес търсачи на „истината“ във все така малкото и заспало планинско селце. Впрочем, дори само китната градина на вила „Бетания“ и прекрасната гледка към Южните Пиринеи от нейната променада си заслужават напълно разходката от близкия Каркасон.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.