Най-, най-, най! Така ще ви опишат жителите на Хамбург своята църква “Св. Архантел Михаил” веднага след като ви приветстват с характерното “Moin-moin!”. И никак няма да преувеличат.
“Архангел Михаил” е след най-големите и най-зрелищните храмове на Хамбург, а също така и сред тези с най-богата история. Тъй като е строена след началото на Реформацията, “Архангел Михаил” е сред малкото барокови църкви, които са изначално протестантски.
За първи път на него място се появява църква нейде през 17 в., когато в града е обособен нов квартал, наречен без особено въображение Neustadt. Век по-късно тя е унищожена от мълния, само за да бъде построена наново, още по-голяма и впечатляваща.
Именно тая втора църква става свидетел на знаменателни хора и събития: в нея, например, е кръстен самият Йоханес Брамс, а виден член на фамилията Бах – Карл Филип Емануел – е бил неин музикален директор, наследил на поста друг прочут немски композитор, Георг Телеман.
“Архангел Михаил” е сред най-високите постройки в града, като кулата се издига на шеметните 130 м. И ако Галилео е ползвал камбанарията на катедралата в Пиза, за да измерва земното притегляне, а Фуко е окачил знаменитото си махало в парижкия Пантеон (построен, всъщност, за църква), то нищо чудно, че астрономът Йохан Беценберг използвал кулата на тази църква още преди двеста години, за да измерва въртенето на Земята.
Der Michel (както местните наричат църквата) пострадва сериозно през XX век – първо от пожар, а после и от Втората световна война – но педантичните немци всеки път възстановяват и разхубавяват храма, а детайлни фотографии още от XIX век им помогата на няколко пъти в това начинание.
