Разходка под Скалата

„Най-доброто от Англия плюс хубаво време“ – къде е това място?

Едно от най-старите обитавани места в Европа – неандерталци се разхождали из него преди поне 50,000 години (и останали чак от изчезването си 30 хилядолетия по-късно), в по-скорошни времена наглеждано от финикийци, римляни и визиготи, докато към 711 г. приелите наскоро исляма берберски племена от Северна Африка не стъпили на него. Грамаданската скала веднага била наречена на техния предводител, Джебел („връх“) Тарик. Хиляда години по-късно, по време на войната за испанското наследие, англичани и холандци завземат малкото полуостровче, чието арабско име бива префасонирано на Гибралтар.

Следващите двеста години донесли поне дузина и половина опити на испанците да си върнат полуострова с оръжие в ръка, включително Голямата обсада, продължила няколко години и донесла глад и мор за повечето му обитатели. Противно на логиката, Гибралтар устоял, както устоява и днес – въпреки, меко казано, недружелюбното отношение на Испания (дълги години границата е блокирана, а въздушно пространство на страната остава затворено за полети до Гиблалтар); едва при встъпването на Испания в Европейската икономическа общност пред 1985 г. тези мерки са принудително вдигнати (отчасти може би поради категоричното нежелание на местните да имат каквото и да било общо с Испания, изразено на референдума от 1967 г., когато за присъединяване към нея гласуват… 44 души; все пак, идеята за споделено управление бавно набира поддържници и на референдум през 2002 г. за нея гласуват вече… 187 души).

Основна атракция на полуострова си остава високият към 400 м чукар, който заема и по-голямата му площ. Много стръмен от едната страна и почти отвесен от другата, той е идеалното естествено укрепление, доминиращо дълбокия залив на Алгесирас. Маймуните на него днес оцеляват с човешка помощ, но столетия наред са се изхранвали сами – живо доказателство за неговата непристъпност.

Тясната връзка с материка е родила едно от най-необичайните летища на света – единият край на пистата му се намира върху изкуствен насип в морето, а другият пресича шосето, свързващо града с Испания (което бива затворено всеки път, щом самолет излита или каца).

Подложен на множество военни атаки през годините, Гибралтар предлага сепмла, но добре поддържана архитектура от 18-19 в. в британски стил с лек средиземноморски привкус. Тихи криволичещи улички, където след 7-8 вечер е напълно пусто; червени пощенски кутии и телефонни будки; кръчми в островен стил (и със съответно меню); и, разбира се, разделени кранчета за топла и студена вода – всичко най-добро от добрата стара Англия плюс чудесния средиземноморски климат правят Гибралтар идеално място за англоговорящ релакс. А, и законите тук са доволно либерални – всеки може да се ожени за всекиго (помните ли Джон и Йоко?)

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.