“Маймуни, какво пък толкова?” – ще ми каже някой и ще е прав. Е, почти. Всеки е виждал маймуни в зоопарка… но срещали ли сте маймуни на свобода? В смисъл, истински маймуни (тук напълно изключваме политиката). “Африка е далече”, ще продължите и пак ще сте прави… е, почти – защото в Европа има едно чудно място, където живеят маймуни; при това толкова добре си живеят, че направо са станали маймуни с главно “М”.
Гибралтар е не само удивително красиво и препълнено с история място, но и дом на единствените свободно живеещи маймуни на Стария континент. Как точно са се появили на Скалата не е съвсем ясно (те дори и да помнят, си мълчат) – може би още от времето на африканския завоевател Тарик ибн Зияд, а може би по-късно, сигурно никога да не разберем; но в зората на модерната епоха, когато англичаните се настаняват на полуострова, макаците вече са там и ги чакат. После… после някой фен на мистификациите (или на маймуните) пусна слуха, че докато далечните ни роднини са живи и здрави, иберийците няма да съумеят да прогонят британците (един вид, гарваните на Тауър, втора серия). Дали от суеверие, дали защото усетили туристическия им потенциал, но маймуните са грижливо пазени и гледани по начин, да ти се прииска да им завидиш.
Маймуните на Гибралтар са именно макаци, т.е. по-отдалечени от нас еволюционно спрямо други видове като горилите или орангутаните; впрочем, това никак не им пречи да се чувстват свойски сред хората. Съвсем съзнателно те са оставени да се движат свободно (въпрос на вкус е дали “те” се отнася за маймуните сред хората или за хората сред маймуните), като предпочитаният им хабитат е горната северна част на Скалата. Твърде надолу не слизат, защото, макар и кресливи, те са сравнително дребни на размер; на юг пък посетителите стават малко и сигурно на маймуните и им е скучно. Лифтът пък осигурява постоянен поток от посетители всеки ден и естествено се превръща във фокус на човешко-животинското общуване.
В изказания вече ред на мисли не е съвсем ясно дали те са атракция за нас, или ние за тях; въпреки изричната забрана да бъдат хранени (Нейно Величество се грижи добре за порциона им), хората си остават източник на лакомства – къде изпросени, къде откраднати. Макаците наистина са ловки крадци и смело бъркат в джобовете на хората – особено ако са им познати, като таксиметровите шофьори, например; отмъкнат ли нещо, получаването му обратно е causa perdutta. Втората причина за пазене на дистанция е, че макаците не носят много на майтап и лесно стават агресивни, ако се почувстват застрашени; като добавим, че не са и особено гальовни, то дистанцията от метър-два е идеална за наблюдението им. Иначе казано, дръжте се човешки, за да не ви направят на маймуна.
