Истанбул, „градинската църква“ (Karye kilisesi)

„Градинската“ църква е била част от манастир, разположен току-до крепостните стени на Константинопол, сред градините далеч от центъра на града – оттам и името й. Църквата е строена през ранното средновековие, а днешната постройка в по-голямата си част датира от 10-12 в. (което се вижда ясно по оголемине тук-там стени, разкриващи сменящите стройни редове от камъни и тухли); от същата епоха е и невероятната й украса: невероятна не само защото е уникално красива, а защото съчетава два съвсем различни инструмента, мозайка и стенопис. И двете са от едно и също време, макар да остава неясно дали  авторите са един и същи; ясно се различават обаче белезите на онези промени в изобразителното изкуство, които 3 века по-късно Джорджо Вазари ще нарече „Възраждане“. И макар да ни изглежда чудно как е бил възможно техники от италийския полуостров да са проникнали толкова далеч на изток, да не забравяме, че обратното също е видим факт – достатъчен е поглед към 100% византийските мозайки на Cappella Palatina в Палермо или на баптисерия San Giovanni във Флоренция.

Най-важното, което ни показва превърната през 15 в. в джамия Karye kilisesi обаче е как е изглеждала св. София, когато е била в пълния си блясък (блясък, който и днес – близо век, след като е превърната в музей – някои среди упорито отказват да й върнат). За търсещия човек удоволствието става и дваж по-голямо като разбере, че в тази църква (може би заради известната й отдалеченост от най-туристическата част на Истанбул) идват много малко посетители и усамотението сред сенките на фрески и мозайки става почти възможно…

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.