При цялата си богата история, Рим има няколко сгради, минаващи като червена нишка през вековете му. Една от най-интересните сред тях се издига на брега на р. Тибър, на хвърлей място от “Свети Петър”. Императорски мавзолей, крепост, убежище на папата и място на не една и две истински или литературни драми – замъкът “Сант Анджело” и днес е сред водещите атракции на Вечния град.
“Сант Анджело” е сред малкото напълно запазени сгради от Древния Рим. Две хилядолетия си е почтена възрст отвсякъде, особено когато си преживял толкова трансформации през вековете. Началото му е дадено през 2 в., когато един от последните императори от златните години на Рим, Адриан, решава да си издигне внушителен мавзолей. Масивната постройка е имала голям земен вал, както и различни “висящи” градини; гробницата му е трябвало да бъде приятно, а не плашещо място. И кръглата форма, и тухленият градеж са типична за подобни строежи от епохата (сравни с Пантеона), но единици са стигнали до нас (единственият запазен подобен мавзолей в Рим е този на император Октавиан, но, за жалост, е в лошо състояние, запуснат и недостъпен за туристи). Мавзолеят е построен на “отсрещния” бряг на Рим (спрямо императорския град), а към него е направен мост, също запазен и до днес.
След края на Империята, мавзолеят придобива ново амплоа. Разположен точно на извивката на реката и издигнат над нея, той става идеален пункт за контрол на близките територии и така набързо се превръща във военна единица. С разрастването на Рим отбранителната му стойност намалява, но скоро папите оценяват по достойнство закрилата, която той предлага в сравнение с открития и лесно достъпен град на Ватикана. През 1527 г. разбунтувалите се войски на католическия император Карл V извършват немислимото и разграбват Рим въпреки храбрата и самоотвержена защита на швейцарската гвардия на Ватикана, а папата намира убежище именно в замъка. В стените наоколо е построен таен коридор (подобен на този на Вазари във Флоренция), свързващ покоите на папата със замъка; така в случай на нужда, светият отец е можел незабелязано да се укрие на сигурно място. Покрай папата замъкът получава днешното си име, “Сант Анджело”, а на върха му “каца” голям златист Архангел Михаил (точно както и на върха на абатството “Мон Сен Мишел” във Франция). През годините на барока мостът към “Сант Анджело” е украсен с десетки пищни статуи – разбира се, на ангели; дело са на кохорта местни скулптури от различни години, предвождани от самия Джанлоренцо Бернини.
Като център на властта, замъкът със сигурност е бил недлюбван от нейните противници – а в бурните десетилетия преди обединението на Италия такива съвсем не са липсвали. Не една и две легенди се разказват, а в най-известната от тях тираничният барон Скарпия (случайно или не сицилианец) обитава замъка, превърнат от него в тъмница и място за екзекуции. Там красивата певица Флория Тоска бива изнудвана да плати с тялото си за свободата на своя любим, художника Марио Каварадоси, обвинен за укриването на избягал бунтовник; разгневената девойка убива барона, а младежът плаща с живота си за дързостта й; накрая потънала в скръб, Флория скача от върха на “Сант Анджело” в мрачните води на Тибър… Литературният оригинал от началото на 19 в. е добре забравен, но историята на Флория Тоска е обезсмъртена в едноименната опера на Пучини. Впрочем, иначе внимателният към детайла композитор тук е направил малък компромис с истината – от върха на “Сант Анджело” не само няма как да скочите в реката, но дори и да се нараните по-сериозно – замъкът е изграден от стъпаловидни тераси с височина едва няколко метра всяка. С драма или без, обаче, “Сант Анджело” си остава зрелищното историческо бижу в самото сърце на Рим.
