Из уличките на Алгеро

След като се разходихме по крепостните стени на средновековния Алгеро и надникнахме в неговите интересни църкви, време е да се поразходим лежерно и из неговите тесни, но интересни улички.

Както Сарденя не е съвсем Италия, така и Алгеро не е съвсем италиански град. След като норманската вълна през 10-12 в. отстъпва от полуострова, на нейно място се настаняват иберийците, основно от Арагон. В зенита си те властват до Наполи и отвъд; и докато на повечето места от тях са останали само исторически спомени, в Алгеро присъствието им се усеща всеки ден: донесеният по тяхно време катала и до днес си е основен език, редом с италианския – дотолкова, че много от надписите в града са двуезични.

Разположен на брега на морето, Алгеро е естествено доминиран от него. На първо място естествено излиза внушителната марина; стотици (ако не и повече) яхти, риболовни катери и туристически корабчета намират удобно пристанище в нея. Ако през деня гората от мачки почти закрива хоризонта, то нощем дългата километри крайбрежна променада се облива в техните светлини. В същото време празните наглед площадчета се запълват с незнайно откъде взели се маси и столове, а всяка втора къща – уж почти необитаема на дневна светлина – се оказва гостоприемна trattoria.

Като всеки малък град, Алгеро води тих и спокоен живот, красив белег за който са много цветя по улиците. Било в малки алпинеуми край вратите, било просто в саксии по стените, цветята и други малки декоративни елементи неусетно те пренасят то ли назад във времето, то ли в някоя приказка…

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *