Тих като швейцарски часовник, гладък като швейцарски шоколад и красив като швейцарска… ъъъ, просто красив. Старият център на Люцерн е точно по мярка: достатъчно голям, за да не е скучен и достатъчно малък, за да не изморява.
Водата е важна част от стария Люцерн. Той започва от брега на Езерото на четирите планински кантона и се простира от двете страни на реката, вливаща се в него. Езерото дава на града прекрасни гледки съм отсрещните Алпи воглаве с тукашния първенец и любимец Пилатус; реката на свой ред е породила някои от най-красивите места в градчето.
Няма как да пропуснете криволичещият покрит дървен мост, наброяващ повече от 5 столетия възраст. Освен, че е създавал удобство при пресичането на реката без опасност от сняг и лед, той – с типична средновековна практичност – се е грижел не само за телата, но и за душите на преминаващите: няколко дузини рисувани дървени табла по цялото му протежение славят добродетелите и бичуват недъзите на съвременния (и тогава, и сега) човек.
Отново на реката ни чака една забележителна стара воденица – забележителна не само с възрастта си, но и с хитроумното си устройство: макар и доста широка, реката тук е относително плитка и предлага нужната дълбочина за поставяне на голямо водно колело; дебитът й е достатъчно голямо обаче да задвижи такова, затова майсторите са поставили водното колело… хоризонтално.
Навътре из тесните пешеходни улички на стария град ни очакват още редица позадрямали алпийски фасади, някоя и друга църква с красив шпил и часовник, тук-там старинно кафене или аптека… и ако случайно сте забравили, че сте в уникална страна, топлите печени кестени ненатрапчиво ще ви го припомнят: подненеси в двойно книжно пликче, единият му джоб пълен с тях, а вторият – празен, за обелките…
Какво, Швейцария ли?
