Котките на Истанбул

Топъл мартенски следобед, тук-там надничащо слънце, приятен бриз над Босфора, мързеливо кафе и баклава с шам-фъстък срещу един стар кервансарай… какво липсва в идилията? Котки? Котки. Котки! Неотменна част от градския пейзаж, всеобщите любимци на местни и туристи, винаги готови за още галене – и защо не още хапване – без тях денят не е пълен: котките на Истанбул.

Но котките на Истанбул не са просто някакви си котки. Не са домашни писани, чиито периметър с простира от радиатора до входното антре. Не. Те са, разбира се, са горди улични обитатели (но не им казвайте така – ще се обидят; по-добре кажете „градски“), за които понякога и цял квартал или парк не е достатъчен.

И къде, ще кажете, все пак ще намерим тези вездесъщи котки? Кажи-речи на всеки сокак, ала и те, като хората, си имат предпочитани места. Ако имате път към Бейолу, минете в горната част на „Истиклял“, къмто Галата – там, в самото начало на булеварда, има старинен хан. Безистенът му е преграден с решетка, но и през нея се виждат множеството четириноги обитатели вътре; пък, ако имате късмет, някоя ще излезе да ви се погали.

Минете ли оттатък „Таксим“, то котки ще ви посрещнат на всяко ъгълче в „Нишанташъ“. Специални грижи полага за тях военно-историческият музей, край оградата на който винаги има оставени храна и вода. В градинките около прекрасната джамия „Тешвикие“ непременно ще зърнете… къщички за котки! Двуетажни, кокетни, всяка надписана с името на обитателя си.

Най-сетне, ако излезете в горната част на „Мачка парк“, ще заварите цяла сюрия котки (много ни се иска да мислим, че паркът е наречен на пухкавите си обитатели, но Maçka всъщност е името на квартала). Те лениво се излежават в храсталаците около паметниците на различни исторически фигури, но също така храбро пазят територията си от малкото дръзнали да се покажат наблизо им кучета.

Грижите за уличните животни (и котките в частност) са част от ежедневието на местните. Ислямът не допуска жестоко отношение към по-слабите, включително животните (били те и бездомни); затова не само в Истанбул или Турция, но и в целия ислямски свят хората се грижат – кой колкото му позволява достатъкът – за четириногите си съграждани. А ти, добре похапнал читателю (с, предполага се, къде повече, къде по-малко християнско самосъзнание), кога за последен път нахрани улична котка?

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *