Надали има място във Великобритания, което да се асоциира по-силно с… Великобритания. Или с кралицата – което за 99.9% от живите хора си е едно и също.
Бъкингамският дворец е разположен в сърцето на Лондон, между два неголеми парка, Сейнт Джемсис и Грийн. Пред него се разполага внушителен паметник на Империята, в чиято основа – как иначе – е кралица Виктория (тя и първият монарх, който превръща мястото в своя основна резиденция). Наоколо е приятно, тихо и красиво.
Мястото всъщност е свързано с монархията още от 17 в., но минават две столетия, преди тя да го припознае като свое основно седалище. Принц Албърт има сериозната заслуга да отстрани редица изначални недъзи на строежа и да приведе управлението му в съответствие с назначения му ранг.
Отвън, дворецът сам по себе си не впечатлява особено; ако не са гвардейците със знаменитите високи шапки, може и да не разберете къде се намирате. Фасадата е неокласическа, по-британски пестелива и строга – дори, би казал някой, скучна. Естествено, властва прагматизмът – резиденцията е строена далеч преди модерното отопление и цялата му утилитарност е впрегната да пази обитателите от недружелюбния лондонски смог, вятър или студ.
Всъщност, сградата е доста по-гояма, отколкото изглежда; видимата част е едва една четвърт от цялата обиколка, а отстрани и отзад има още три крила със същите размери. Така все пак той успява да побере Нейно Величество, многобройната ѝ челяд, както и да осигури място за всички представителни функции на короната. Съществена част от двореца е инеговият парк, който се намира зад основната сграда и е скрит от повечето любопитни погледи.
