Залцбург: приказка в 3D

Както и да го погледнеш, Залцбург си е град-мечта: много-много история, тесни уличики с красива архитектура, буйна река и стръмни урви досами нея, църкви и панаири, много Моцарт и бонбони, и всичко това – в диаметър половин час пеша. Казах ли за бирата и вурстчетата?

Залцбург (букв. „солната крепост“) води началото си от ранното средновековие и дължи просперитета си основно на солните мини, разположени в близките хълмове в подстъпите на Алпите. Самата крепост се издига на стръмен чукар, точно там, където той и срещуположният оформят тясно ждрело на буйна планинска река. По-немски прагматично, тя сполучава просто името Залц („сол“), а оформилото се градче в следващите хиляда години бавно, но сигурно расте и се разхубавява. Когато през 19-20 в. добивът на сол намалява и постепенно спира заради по-евтини алтернативи, градът отдавна вече си е осигурил нови източници на стабилен доход – от Моцарт и бонбоните, през Залцбургския фестивал до близките ски-курорти.

Освен солта, Залбург има и друга важна икономическа роля през вековете – основен пункт по пътя, свързващ Италия през Алпите с равнините на север. Неслучайно Залцбург става и първият град отвъд Апенините, където през 17 в. пристига барокът. Днес малко неща подсказват, че тясната, невзрачна уличка по десния бряг на реката е бил някога един от най-важните търговски пътища на Европа  – а блясъкът на пристигналия по нея зрелищен архитектурен (и не само) стил заслужава (както и доста други аспекти на града) съвсем отделно внимание.

Че Моцарт – това е Залцбург и Залцбург – това е Моцарт, е ясно всекиму; но градът има много по-дълбоки и съвсем неслучайни музикални корени. Братът на Йозеф Хайдн, също прочут навремето си музикант и композитор, е прекарал дълги години в града и е погребан в него. На една от старите къщи край реката пък се мъдри табела, скромно подсказваща, че в него дом е роден и работил Йозеф Мор – дал ни повече, ни по-малко стиховете на „Тиха нощ, свята нощ“.

И споменем ли Коледа, веднага си представяме – препълнени базари, греяно вино, канелени бисквити и… коледни играчки. Няма друга Коледа като тази в централна Европа; в Залцбург толкова я обичат, че имат цял музей на коледните играчки. Приказна колекция на повече от 100 години, тя си е жива екскурзия във времето на нашите баби и пра-баби – с ръчно рисуваните им картички, станиолените играчки за елха, задължителната лешникотрошачка и още, и още…

А разходката из Залцбург тепърва започва.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *