Лъскав дом, лъскав офис, лъскава самота –
Секретарка-блондинка повтаря: “Ти си върха!”.
Твойта вечна усмивка скрива погледа пуст
из-зад който наднича един тъй тежък блус.
Ръчно свитите пури – облак пепел и дим;
дори те не могат да скрият пътя, който вървим.
На бюрото ти – снимки, подредени със вкус…
Но коя от тях ще открие твоя тъй тежък блус?
От диалекта на мама все така те е срам
и от всичко случайно, непостигнато сам.
Яздиш смело вълната – да не си им кутсуз –
всичко, дето докоснеш, се превръща на блус.
Благодаря за урока, твоят свят ми е чужд:
не, не искам живот, който вечно е блус.
И недей да ми пишеш, да звъниш – не, недей.
Все ще дава заето… Честита Коледа, хей…