Прилича Съдбата
досущ на Луната –
изменчива, непостоянна.
Тя с голяма охота
в ад превръща живота –
та тя го намира забавно.
Гледа тя отвисоко
и толкоз жестоко
с нашите чувства играе.
На бедност вестител,
на власт е рушител –
нейното царство без край е.
Едни щедро дарява,
в калта други оставя,
над всички накрай се надсмива.
Добре се преструва –
с ръка те лекува,
а с другата сетне убива.
Пътеките й тайни
чезнат незнайни,
но вечно е тя против мен.
Битка тежка, неравна
водя с нея отдавна,
от години – ден подир ден.
Нямат жал правилата –
стани против Съдбата
и от ръката й падаш сразен.
За възход и падение
и за нашето спасение
ридай и моли се със мен.