Мъркаща котка, люлеещ се стол,
секундите идват и си отиват…
Нечии стъпки по пясъка гол,
във въздуха нечии мисли застиват.
Стълби към царството на Аида,
пътят, по който сам си поел –
надолу в обърната пирамида,
като въжеиграч или като в тунел.
Дали всеки край е ново начало,
любовта – желание, молитвата – стон?
Паяци върху счупено огледало,
“Прах при прахта” е вечен закон.
Чуваш – но чайки, вик или ехо?
Виждаш – но път или лабиринт?
Те дойдоха, видяха, дадоха, взеха,
утроба, бял свят, опело и… Амин.
Във въздуха нечии мисли застиват,
нечии стъпки по пясъка гол.
Секундите идват, а дали си отиват?
Мъркаща котка, люлеещ се стол…