Асоциации – 2

Парченце мрак във ъгъла трепери,
откъснато от свойта майка-нощ.
Изгубеното някой ще намери,
ала забодения в камък нож
все още чака своя откривател.
Чете, прегърбен в старото кресло
с прегракнал глас Великия Гадател
реквием за едно виенско колело.
Последни капки от последен дъжд
замислено замръзват на снежинки
когато осъзнаеш изведнъж
смисъла на скритите картинки.
Душата ти задъхано върви
по пътя си от края към началото –
дали поне един ще се спаси
в мига, когато падне Огледалото?
Изтеклите секунди се снишават
и постепенно се превръщат в прах…
Във вестници загърнат отлежава
този сън на моя котарак.