Асоциации – 1

Мъркаща котка, люлеещ се стол,
секундите идват и си отиват…
Нечии стъпки по пясъка гол,
във въздуха нечии мисли застиват.

Стълби към царството на Аида,
пътят, по който сам си поел –
надолу в обърната пирамида,
като въжеиграч или като в тунел.

Дали всеки край е ново начало,
любовта – желание, молитвата – стон?
Паяци върху счупено огледало,
„Прах при прахта“ е вечен закон.

Чуваш – но чайки, вик или ехо?
Виждаш – но път или лабиринт?
Те дойдоха, видяха, дадоха, взеха,
утроба, бял свят, опело и… Амин.

Във въздуха нечии мисли застиват,
нечии стъпки по пясъка гол.
Секундите идват, а дали си отиват?
Мъркаща котка, люлеещ се стол…

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.