Semana Santa с Дил и Лойд Уебър: Pilate’s Dream

В дните между Цветница и Великден Дил и Лойд Уебър ви канят да съпреживеете Страстите с една от най-красивите, но и най-оспорвани техни интерпретации: Jesus Christ Superstar („Иисус Христос свръхзвезда“).

На сцената излиза Понтий Пилат, с право (или по-скоро не) един от най-мразените хора в последните (почти) 2К години (може би само Иуда Искариот може да му се мери). Наместникът на имератора в новосъздадената провинция Иудея през вековете е показван в най-различна светлина – от тираничен деспот през плашлива пионка чак до таен почитател на Иисус; а в действителност, обикновен римски чиновник, за когото след връщането в Рим не знаем пректически нищо – нито къде е живял, нито дори кога е умрял. Все пак, трудно се устоява на изкушението да потърсиш драматизма в неговия образ и Лойд Уебър намира нестандартен начин… като кара Пилат да сънува едно неясно и неразбираемо за него бъдеще, в което той, без да знае как, се е превърнал в световен анти-герой. Четирите кратки куплета и простият акустичен риф в има-няма 2 минути са приятен, радващ ухото детайл в пасхалната епопея и, при добро желание от страна на изпълнителя, могат да му дадат възможност да измъкне от ролята нещо повече от мимолетна поява на сцената. За целта се искат добър, нисък глас и малкоповече вживяване; интересно, че малцина от изпълнителите на ролята си правят труда и даже еталонният в жанра филм на Джуисън от 1973 г. тук просто отмята присъствие; затова пък през 2000 г. в своята фирмова версия Лойд Уебър показва как трябва да изглежда и двучи неговият Пилат. Злото винаги трябва да има човешки черти, за да ни стане симпатично – особено, когато Злото е изплашено (така се вдъхва надежда на публиката, че то не е всесилно… но тук май излизаме от темата).

СЪНЯТ НА ПИЛАТ

Сънувах сън: човек особен срещнах,
от Галилея идеше насам.
В очите му една искра блестеше,
един невиждан блян.

Попитах плахо: „Де отиваш?
Защо се вдига шум?“
Попитах пак, но в отговор ни дума –
нима не беше чул?

А после гневни люде в стаята съзрях –
разюздана тълпа, одъражана едва,
а той, омразата презрял,
изчезна сред мъгла.

Видях тогаз как милиони,
го оплакват ден след ден.
Дочух да казват моето име,
и да проклинат… мен.

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.