Les Miserables… днес!

Най-революционната песен, все едно наистина родена на барикадите през 19 в. Като я слушаш, как да не развееш червеното знаме и да не повярваш, че свобода, равенство и братство може (и трябва!) да има? Ако човек на 20 не е комунист, той няма сърце…

Макар да е написана за хор, в юбилейния концерт за 10-ата годишнина на мюзикъла (1995 г.) тя звучи в много необичаен бис: 17 изпълнители от 17 различни страни на (почти) 17 езика… незабравимо!

Чуй народът вън как пее срещу иго и робия.
Туй е глас на волни люде, край на всяка тирания.
Щом в сърцето ти отекне с барабанен ритъм зов
иде време за промяна, да живей животът нов!

Ти стани един от нас, изправи снага свободна.
Барикадите са пътят,  те са волята народна!
Воля в битка се калява, там човек свободен става!

Чуй народът вън как пее, носи факел – светлината.
Туй е глас на волни люде, туй е хор на свободата!
Клетници от вси страни, този плам не остарява.
Всеки гнет си има край, слънце винаги изгрява!

Ще дадеме всичко свидно, че висока е цената,
ще дадем дори живота, скъпа ни е свободата!
А кръвта на мъченици ще строши тез белезници!

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.