Черни пеперуди

Да стигнеш до края на плътта,
да видиш всичко там – да се завърнеш
преди създаването на света
и себе си със поглед да обгърнеш –

душа, повярвала в познанието,
разпръсната от вятър тук и там,
завинаги пленена от страданието…
Защо понякога завиждам на Адам?

Щом лудостта, безсилие и сила,
добро и зло, безстрашие и страх,
отрова, пламъци и Божията милост
отекнат в ехото на собствения смях,

възкръснала от древните следи
нощта безкрайна в теб ще се събуди
със блясъка на хиляди звезди –
усмивките на черни пеперуди.

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.