Съавтор: Ива
…Някой, който да възпламени пощенската ми кутия и да позлати куполите на въздушния ми замък. Няма тук авантюризъм нито аристократизъм; представете си софра по селски и край нея столчета с три крака. Има и такива замъци, където всичко е игра на оловни войничета – лилипути, въобразили си, че са вечни, а всъщност смешно архаични, и играта им е стара – прах и пепел са полепнали по мислите им. А дали е свежа любовта им и възможна ли е в замъка със селската софра – на Андерсен ли ще разказват приказки, на циганките ли ще гледат на ръка?…