Песента на пастира (Андрей Вознезенский)

Не за слава и не за жътва,
не за тленната светска власт –
прати ми, Господи, спътник,
с мен да пее на глас.

Не любов крадена търся,
нито ордени, нито пари.
Прати ми, Господи, спътник,
да не бъда съвсем самин.

Да споделям с кого да има,
кого да викам в широката степ,
посред лято и в люта зима
на два гласа да пеем за Теб.

Да ме разбира някой и мене,
веднъж поне – и без много шум
от ранените ми устни да снеме
манерка със следи от куршум.

И нека накрай, забравил,
че заедно сила сме, сал,
над софрата в цял ръст се изправил,
в гърдите ми забие кинжал.

Прости му. И нек’ не тъне
в самота чак до сетния ден.
Прати му, Господи, спътник,
някой като него и мен.

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.