Спомен за Фиамета (Данте Росети)

Виж Фиамета, цвете сред цветя:
с тъга опасала пролетно сърце,
докато клонките разтваря със ръце,
опална пепел се посипва по дланта,
листенце всяко – капчица сълза.
Подплашен славей пърха със криле –
духът й втренчен в нечие лице:
животът тленен във прегръдка със Смъртта.

Мени се всичко: вятър – параван,
на аурата ангелът-душа
кръжи, блещука всред вековни дървеса,
обещава и кълне, вестител сам:
след смъртна буря – животворната дъга.

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.