“Старик Козлодоев” (група “Аквариум”, от албума “Треугольник”, 1981 г.; предполагаемо авторство на текста Борис Гребенщиков) е препъни-камък. Най-трудното в него е името. Развитието на думите козодой – козлодой – Козлодоев е смислово непреводимо на български (от уж безобидната птичка през преминаването в мъжки род с пейоративен оттенък, еквивалент на нашето “говедо“, до появата на несъществуваща фамилия), затова логичен избор на преводача е да не го превежда изобщо.
Другото, което създава проблем, е последната строфа. Ако я преведем mot à mot, би натежала прекомерно поради липсата у нас на разговорно-небрежен еквивалент (който да е две, максимум три срички!) на руското съществително от френския глагол sortir. Тук техният език води пред нашия.
Все пак, близките езици позволяват на превода без много затруднение да пасне на мелодията… ето така:
По покрива лази, досущ невестулка,
един пръч с окаян фетиш:
наднича в прозорците някоя булка
дали ще му върже дикиш.
Преди, щом излезеше – бяха години! –
жените кълвяха от раз…
и щом им подсвирнеше, тичаха мигом
те с него в най-близкия храст.
Ах, как ги обичаше! Цяла дузина
понякога сбираше той…
Бе станал за пример, кумир на мнозина,
същински народен герой!
Къде се покриха? Ни кучка, ни мачка,
днес всяка живее сама…
Оттегля се пръчът, подмокрен и смачкан,
с наведена гола глава…
Версията на Сергей Соловьов в неговия филм “АССА”: