На моя син (сър Уолтър Ралей)

Добре живеят тези три неща
докле стоят далече разделени;
но ден дойде и черната съдба
реши, че те за зло са сътворени.

И ей-ги на: хлапе, коноп и съчки:
бесило от дървото се издига,
конопът се оплита на въже,
което чак на шията ти стига.

Помни добре им пътя, сине мой –
дърво зелено, после китен храст;
но срещнат ли се, няма веч покой –
потръпват те, потръпва кобен час.

Да пази Бог, с молитва или меч,
в тоз ден от тях да бъдеш ти далеч.

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.