Утрешният, утрешният ден (Уилям Шекспир)

(„Макбет“, 5 д., 5 сц.)

Утрешният, утрешният ден
със ситни крачки тихо се прокрадва
на времето до сетен миг и дъх,
а „вчера“ за глупците е звезда
по пътищата прашни към смъртта…
Свещите мимолетни угасете.
Животът ни е движеща се сянка
на слаб актьор, излязъл с вид надут –
безславно свойта роля изиграва,
за да потъне сетне във забрава;
или история, изпята от глупец,
преливаща от звуците на ярост,
но нищо без да означава…

This entry was posted in Думи малки и големи. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.