В градините на Ечмиадзин

Ечмиадзин е за Йереван (и Армения) същото, което е Ватиканът за Рим (и Италия). Водещ началото си от зората на християнството в Армения (3-4 в.), той е пазител и носител на уникалната история на една независима (апостолическа)  църква.  Ечмиадзин се намира на 30-40 км от столицата Йереван, а негов притегателен център е големият манастирски комплекс – седалище на главата на Арменската апостолическа църква (католикос).

Арменската църква води началото си от 3 в., когато св. Григорий Просветител става нейна водеща фигура. Преследван и заточен за дълго време (на мястото, където днес се намира манастирът „Хор вирап“), през 301 г. той се завръща триумфално с приемането на християнството за официална религия на арменското царство (с което Армения става първата християнска държава изобщо).

Бурните събития в църковния живот от 4 в. (като Никейския и последвалите го още няколко събора) довеждат до отказа на Арменската църква да признае върховенството на Константинопол и Рим, като вместо това провъзгласява себе си за автокефална апостолическа църква. И докато техните съседи от Грузия, също приели християнството през 4 в., с годините се утвърждават като православна църква, Арменската (както и редица други стари конфесии – Коптската, Етиопската и пр.) остава независима и самостоятелна до ден-днешен – а Ечмиадзин през вековете е нейното духовно сърце.

Манастирският комплекс на Ечмиадзин се състои от няколко десетки сгради и църкви. Някои от тях са на много стотици години, други са съвсем скорошни. Сред богослужебните сгради централно място заема главната манастирска църква; с многовековната си история и богатата си украса тя заслужава съмсем отделен разказ. Наблизо до нея се намира съвременен храм, използван за семейни обредин – сватби, кръщенета и пр.

Условно, манастирският комплекс е разделен на „външна“ и „вътрешна“ част. Във външната част се намира главната църква, както и редица църковно-административни и учебни сгради. Алеите между тях са изпъстрени с красиви цветя и множество резбовани каменни кръстове (хачкари). Повечето посетители идват именно тук.

Вътрешната част съдържа резиденцията на църковния глава (католикос), както и жилищни сгради. В нея се намира и крайно интересният музей на Ечмиадзин, събрал най-различни образци църковна и не само утвар. Почти всички те са дарения, направени през различните векове (има и такива от български арменци!) – повечето отблизо, но някои идващи от тъй далечни места като Япония.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *