Бива ли заможен град от прединдустриалната епоха без голяма и хубава катедрала? А бивали голяма и хубава катедрала от прединдустриалната епоха, която да е не е барокова?
Залцбург е първият град отвъд Алпите, където си проправя път Ренесансът – и затова нищо чудно, че неговият пищен наследник, барокът, тук също среща топъл прием. Богатството на града неизменно идва от солните мини в близките планини, а съвместяването на светска и църковна власт в лицето на принц-архиепископа става благодатна почва за издигането на една голяма, зрелищна катедрала. Тридесетгодишната война между католици и протестанти става повод за проектирането й от, разбира се, италиански архитект и след първата четвърт на 17 в. храмът отваря врати.
Катедралата се издига на централен градски площад, където предишни храмови постройки водят началото си още от основаването на града в началото на 8 в. (останки могат да се видят в криптата). Днешната Domkirche обаче надминава всички предходни по блясъка си, към който, твърди се, младият Моцарт никак не е бил равнодушен век и половина по-късно. Ъгловатият и стръмен купол, напомнящ на ренесансовата Santa Maria del Fiore във Флоренция, кореспондира умело с двете кули над фасадата – а украсата вътре впечатлява с изобилието на стуко и фрески.
Сред най-интересните особености на катедралата е, че тя е тясно свързана с прилежащата резиденция на принц-архиепископа. Толкова тясно, че топла връзка минава направо през втория етаж на църквата, точно под органа над входа й, давайки отлична възможност за дискретно присъствие по всяко време.
