Карловият мост

Какво може да накара един император да стане в ранни зори? Само събитие от изключителна важност – толкова значимо, че в точно 5:31 ч. сутринта негово величество вече е на мястото на събитието. А това, дето знаем точния час, става още по-удивително, след като научим и датата: 9 юли 1357 г.

Ако катедралите са най-зрелищната част от архитектурата на средновековна Европа, то мостовете със сигурност са най-полезната. Не случайно те стават и начална точка на дълъг път (като Пуенте ла Рейна в Испания), и обект на цели песни (като мостът на Авиньон). В Средна Европа пък един от най-важните мостове се издига над бурните води на река Влтава.

До средата на 14 в. богатата Прага (неслучайно наричана “златна”) кротко се помещава на единия бряг на реката – “старият град”, както е известен, със замъка “Храдчани” и катедралата на Св. Вит. Дълбоките промени в обществото след годините на Черната смърт обаче налагат своето и все повече хора се стичат към градовете; Прага отеснява. Императорът разрешава оттатък реката да се построи “новият град”; а какво е нужно най-вече за такова начинание? Правилно – мост.

Влюбеният в нумерологият император Карл IV поставя първия му камък точно в уречения ден и час, който образува красив палиндром. Дали заради допълнителната сила, която това му придава, или заради умелите майстори, но Карловият мост вече шест века и половина устоява на напора на реката; и ако днес Влтава не изглежда толкова бурна, то мостът пази страшни белези от редица наводнения през вековете. Неслучайно от едната страна има малък барелеф на брадата човешка глава, “брадач” – ако водата стигне до нея, започва евакуация. Двете страни на моста са увенчани с внушителни кули, служещи да превърнат моста в истинско “тясно място” за всеки неприятел.

Карловият мост, впрочем, вижда страхотии не само природни, но и ръкотворни; скоро след построяването му, от него е хвърлен в реката Йоан Непомук, канонизиран сетне за светец; рояк звезди излизат от реката в часа на гибелта му, а мястото и днес е отбелязано с красива барокова статуя. За дълги години мостът е най-бързата връзка между двете части на града и не е чудно, че от двете му страни започнали да се появяват още статуи; често дело на заможни градски гилдии, те рисуват разнообразни сюжети в които духовното се преплита със земното. Земното, за жалост, не прощава и варовиковият камът на повечето статуи се руши; затова днес е в ход нарочна програма за замяната на скулптурите с копия, а оригиналите отиват на съхранение при специални условия в новопостроения градски лапидариум.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.