Абатството “Сен Андре” край Авиньон представлява половината от военно-църковен комплекс (другага половина е огромен форт). Започнато още през 10 в., днес то по-скоро парк, отколкото манастир, той съчетава прекрасна гледка към долината на река Рон с богата история, която с удоволствие разказва на посетителите си.
В средата на 13 в., след края на Албигойския кръстоносен поход, Франция получава дотогава независимите земи северно от Пиринеите (Окситания) – от р. Гарон на запад до десния бряг на Рон на изток. Огромната река Рон служела за граница между Франция и една от множеството “папски” държави – Авиньон. И макар днес населените места от двата бряга отдавна да са едно цяло, левият бряг продължава да носи автентичното име Авиньон, а десният – Вилньов-лез-Авиньон (новият град).
Абатството е построено от бенедиктински монаси, като за основа е използван параклис на местна светица, св. Касария. Построен през 6 в., параклисът се издига и до днес на висок хълм, който по онова време е бил точно над буйните води на реката (земетресение през средните векове измества течението на Рон с няколкостотин мерта по-на изток). Стратегическото му положение на граничен пункт няма как да се постави под съмнение. Манастирът е включвал още поне две църкви, построени след 11 в., останки от които са запазени до днес. До едната се е намирало и манастирското гробище.
В края на средновековието абатството постепенно губи значението си, а по време на Френската революция, подобно на почти всички останали църковни имоти, е секвестирано и разграбено от републиканците. И двете църкви са разрушени, както и повечето манастирски постройки. Запазени са обаче внушителните каменни тераси, посторени от монасите на стръмния хълм и служели за основа на сградите.
След края на републиката абаството става частна собственост, като в него е построена красива фамилна къща. Градините на манастира са били внимателно запазени и възстановени, така че днес са голям, приятен парк. Терасираният терен отваря място на интересни ландшафтни решения, а археологически разкопки разкриват не само мястото и плана на двете църкви, но и някои интересни артефакти от повседневния му живот.
